Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 19:32 - Еднорози
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 207 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 23.06 19:33


 


Разправяше Михал, ала никой не му хвана вяра!
Спечели си само нов прякор, като че ли малко му бяха другите…
Разказът му почти винаги започва след втората ракия от сядането в малката кръчма. „Малката“ - защото е доста по- тесничка от другата- „Голямата“ която всъщност се намира съвсем наблизо, ей- там от другата страна на Читалището.
До преди десетина години „Малката‘ беше сладкарница – „Малина“ ли, „Къпина“ ли… Ще ви излъжа… Но сега деца почти няма по село, та затова стана и тая „риформа“. От сладкарницата по стените останаха три- четири картини – репродукции на руски майстори, та на тая кръчмица и излезе име- „ентелигенцията“.
Доколко интелигентни разговори се дочуват тук, особено надвечер, ще разберем след малко…
Ето: Влизаме в кръчмата и сядаме в дъното- близо до масата на Михал и още двама негови другари, с чиито личности ще да се запознаем. Разгърдени бархетни ризи с навити до лактите ръкави, хванали вече този калъп. Два мазни каскета, закачени на облегалката на четвъртия стол до масата от типа „училищна столова“. Третият каскет е килнат назад на рошавата Михалова глава, вероятно от старанието да докаже правотата на онова, което се разказва вече…
Леко сме окъсняли, ама нищо!
-Лъжеш! И пак лъжеш, кат‘ дърт циганин, Михале!
Тропва по масата с шишето полуизпита лимонада единият от троицата- този, който седи точно срещу нас. И се обръща надясно:
-Дай по една ракия, Видьо!
И добави като че ли повече на себе си:
-Аре, че тоя ме разядоса, та ми остана лимонето…
Михал съчувствено му подава цигара от пакета си.
-Пални една, Мите! Ракията си ракия, ама аз да не съм някой пиян- залян, та да ви разправям тука…

-Ма, кой казва, че си пиян?!
Намесва се третият събеседник, така да се каже…И сам отговаря:
-Никой! Ама, пак ти кавам, Михалчо, кон си видел… Бел кон! Привидел ти се е рог в темното… Немой да ставаш за кашмер на селото, джанъм… У‘бав човек си, не бива тъй!
Скоква от мястото си Михал, на един дъх гълта стограмката, донесена междувременно от кръчмаря.
-Отивам! Отивам горе в гората, бай Иване!Ще го чакам там- на същото място! Довеждам го…Еднорога! Пък тогаз… Тогаз да ви видя!!!
И изскача навън, затръшвайки вратата, изпратен от многогласен смях.
Само Видол, кръчмарят, съжалително рече:
-Ех…Побъркал се е завалията…Приказки разказва!
Приказки.

Странник




Тагове:   разказ,   еднорози,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. natali60 - Звучи автентично.
28.06 16:44
Има го този копнеж по вълшебствата, скрит дълбоко в душата.
Поздрави от морето! :)
цитирай
2. kalin8 - natali60
28.06 19:15
Благодаря ти за прочита и добрата дума, Наталия!
Хубава и прохладна вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1732892
Постинги: 1000
Коментари: 7269
Гласове: 15299
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31