Който иска- ще разбере...
В ранно мъгливо Родопско утро на една крайпътна спирка деца чакат автобуса за да отидат на училище. Профучава луксозен джип, а дамата, удобно настанила се на затоплената задна седалка и гушнала рошавото си кученце, описва случая... Прочее, разказва и как нейният син пътувал до училище с лимузина и личен шофьор.
Разви се полемика...
Не, че и аз съм спирал, но никога не съм си мислел колко ми е добре на топличко в колата... Пък и то в "Траби" едно отопление беше- не ти е майко работа!
Сещам се, че и аз , а и тя,  сме минавали покрай новият Шефкет Чападжиев, очакващ автобуса за училище. До него- запазил човешкия си образ въпреки всичко, знаете, ние сме едно голямо нищо...
Зная и друго- от мамините синчета не очаквай добро!
Ни да видиш, ни да чуеш...
Това е!!!


рисунка с молив - Интернет


Пазете Вълците!
Вълците пазете…
Те знаят
мълком
как се преживява.
В дни
и нощи.
Вият…
Вият
под пълната Луна
болките в ръцете,
в коленете.
(Каква ти…“ Калимба де Луна“?!).
А, мама
с морни пръсти
сбира
хляб и сирене
в мъничка бохча.
В тъмна доба
се бере
тютюна…

Странник

Подкрепям поизицията ти.
И стиха за вълците харесах.
Поздрави!

Мамините синчета, попадайки в човечна среда, понякога се очовечават. :)
А от вълците може много да се научи. Поздрав, Б.