Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2014 23:29 - От стария сандък: Мълчана вода
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1641 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 25.06.2014 18:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Честит Еньовден!
Б.


image
Фотография- Интернет

„Наметнал си кожуха Еньо... И тръгнал снега да дири!“
Еньов ден е...
Станали са рано момите - Слънцето да посрещнат, че която мома първа го види – най- честита ще да е!
- И гледай сянката си, Магде! Ако е дълга - дълги години здрава и права ще си... А пък за другото... 
Мигна с набръчкани от времето и годините клепачи баба Митра, помълча малко и тихо рече:
- За него китките ще покажат, дето снощи с пръстени завързани ги пуснахте в менчето с вода от Горен кладенец . Къде го турихте снощи? Трябва под хубав трендафил да е, нали? Ама това - сетне!
Първом трябва да обиколите нивите с Еньо-вата невеста - за берекет и за здраве на стока и люде...
Отвори се портата и в двора у чорбаджи Тодорова къща се изсипа цяло ято пременени девойчета с кошници китки и венци - дарове за девойчето, наречено за Еньо-ва невеста.
- Магде! Хайде, че да не за-срещнем някоя магесница - билкарка... Не дай, Боже, да е нещо разлютена... И да ни обърка наричането на китките! 
Изхвръкна ятото навън, размахало бели везани дантели - криле -ръкави нататък - към къщата на Койнара, чиято невръстна щерка бе наречена за Еньо-ва булка.
Зачуруликаха отново птиците по клоните на дърветата в двора, замлъкнали до скоро поради звъна на момичешките гласове. Баба Митра въздъхна, погледна още веднъж опразнения двор, светнал с мокрите от утринната роса плочници. Ведрото на кладенеца, оставено да стои така - пълно с вода, прати отблясък от слънцето право в уморените и‘ очи.
Избърса с длан сълзица, която остана в една гънка на дланта и‘. Стори и се... Засия! 
И сякаш момци с оратници запалени запяха...
„Ората, копата! Дай ми, чичо, момата!!!“
Обърна се старата жена, седна на миндера на чардака, застлан с шарени черги, и рече повече на себе си, отколкото да каже някому;
- Тъй, тъй... Техен ред е! Тя, нашата... Ех-ей!!!
Чу я Слънцето и плисна искри вътре в дървеното ведро до кладенеца- ей- тъй, да освети водата.
Странник
24. 06.2014г.
Пловдив




Тагове:   сандък,   Еньовден,   стария,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Хубаво... много... обичам всичко скрито в стария съндък...
27.06.2014 13:33
Поздрави, Борис !
цитирай
2. kalin8 - stela50
30.06.2014 21:17
Благодаря ти от сърце, Таня, за прочита!
За добрата дума- също!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1808764
Постинги: 1014
Коментари: 7279
Гласове: 15430
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930