Постинг
20.10.2013 18:46 -
Окъс(н)ели разкази -21. Заключени пътища. Част 8.
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1560 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2013 18:58
Прочетен: 1560 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 20.10.2013 18:58
Поредната- осма част на новелата.
Ще се радвам , ако ви хареса. Забавлявайте се!
Б.
Ася приключи с разказа си и погледна въпросително: „Какво ще кажеш сега, чичо Иване?“- Питаха очите и в светлината на Изгрева, подпалил краищата на високите облаци в небето. -Хкмм...- Прокашля се човекът, като да се колебае с какво точно да започне... Аз, Асинка... Аз се досещах, че има нещо такова. Тя, леля ти Мария комай знае повече... И то, доста повече от мене, за това девойче- цигуларката, де... Ама, да ти кажа – минала и заминала история е! Тъй да знаеш! Познавам си аз... Ходила ли си в Стара Загора? – Изведнъж прекъсна думата си чичо Иван- Не? Ей- сега ще отидем... Завъртя волана в дясно и по „детелината“ - хайде към Стара загора. Преди още Ася да каже нещо, изговори като на себе си: - Няма да се бавим никак... Отиваме само до началото на града- по „Патриарх Евтимий“ ще навлезем съвсем малко. Имаме приятели там – да оставя нещо от Мария изпратено. - Нали сме тандем?!- Засмя се Ася- Отиваме! Погледът и‘ се разстла над златото на житните ниви отдясно от шосето... Уж навлязоха в града, а от двете страни на булеварда се редят къщи в типично селски ред- дворове със разнообразно изработени огради и боядисани във всякакви нюанси на зеления цвят врати към дворовете и гаражите. „Предградия – навсякъде си приличат!“- Помисли си Ася. Точно към такава широка зелена врата насочи муцуната на бус-а чичо Иван, като бързо завъртя на ляво волана и се качи напреко на тротоара, прекосявайки лентите начертани по асфалта. Машината се по-разклати от това движение, но бързо се укроти и замря, сякаш познала мястото си за отдих. Зад металната решетка на вратата- подреден с педантичност двор. Две оранжерии блестят с дъгите си в дъното, а пред тях- стройни редове на всякакви растения, стигащи до слънчевите усмивки на цветята, грейнали над бетонния зид на оградата. От другата страна на къщата- на два етажа, с нова мазилка и дограма, изскочи пъргаво девойче на един бос крак, изрита и втория чехъл в цветята с едно движение. Викна: - Хайде, чичо Иване! Мама откога пържи мекици... Каза, че с тебе идва и... Лелеее! Колко е хубава?! – Детето се хвърли към Ася с разперени ръце. - Неее! – Дует от гласове се опита да спре малката вихрушка – Ръцете ти са мазни! Но, твърде късно... - Не и‘ се карайте, моля ви! – Ася, гушнала малкото създание, погледна умолително към родителите на детето – двамата с протегнати напред ръце... – Нося си още две блузки! Не е важно... - Отивам да взема подаръка от колата... Това е Ася! А това са Михаела и Петър – запознайте се! - Аз съм Дима!- Почти разплакано каза малката... Следва продължение. Б.Калинов – Странник 20. Октомври 2013г. Пловдив
Ще се радвам , ако ви хареса. Забавлявайте се!
Б.
Ася приключи с разказа си и погледна въпросително: „Какво ще кажеш сега, чичо Иване?“- Питаха очите и в светлината на Изгрева, подпалил краищата на високите облаци в небето. -Хкмм...- Прокашля се човекът, като да се колебае с какво точно да започне... Аз, Асинка... Аз се досещах, че има нещо такова. Тя, леля ти Мария комай знае повече... И то, доста повече от мене, за това девойче- цигуларката, де... Ама, да ти кажа – минала и заминала история е! Тъй да знаеш! Познавам си аз... Ходила ли си в Стара Загора? – Изведнъж прекъсна думата си чичо Иван- Не? Ей- сега ще отидем... Завъртя волана в дясно и по „детелината“ - хайде към Стара загора. Преди още Ася да каже нещо, изговори като на себе си: - Няма да се бавим никак... Отиваме само до началото на града- по „Патриарх Евтимий“ ще навлезем съвсем малко. Имаме приятели там – да оставя нещо от Мария изпратено. - Нали сме тандем?!- Засмя се Ася- Отиваме! Погледът и‘ се разстла над златото на житните ниви отдясно от шосето... Уж навлязоха в града, а от двете страни на булеварда се редят къщи в типично селски ред- дворове със разнообразно изработени огради и боядисани във всякакви нюанси на зеления цвят врати към дворовете и гаражите. „Предградия – навсякъде си приличат!“- Помисли си Ася. Точно към такава широка зелена врата насочи муцуната на бус-а чичо Иван, като бързо завъртя на ляво волана и се качи напреко на тротоара, прекосявайки лентите начертани по асфалта. Машината се по-разклати от това движение, но бързо се укроти и замря, сякаш познала мястото си за отдих. Зад металната решетка на вратата- подреден с педантичност двор. Две оранжерии блестят с дъгите си в дъното, а пред тях- стройни редове на всякакви растения, стигащи до слънчевите усмивки на цветята, грейнали над бетонния зид на оградата. От другата страна на къщата- на два етажа, с нова мазилка и дограма, изскочи пъргаво девойче на един бос крак, изрита и втория чехъл в цветята с едно движение. Викна: - Хайде, чичо Иване! Мама откога пържи мекици... Каза, че с тебе идва и... Лелеее! Колко е хубава?! – Детето се хвърли към Ася с разперени ръце. - Неее! – Дует от гласове се опита да спре малката вихрушка – Ръцете ти са мазни! Но, твърде късно... - Не и‘ се карайте, моля ви! – Ася, гушнала малкото създание, погледна умолително към родителите на детето – двамата с протегнати напред ръце... – Нося си още две блузки! Не е важно... - Отивам да взема подаръка от колата... Това е Ася! А това са Михаела и Петър – запознайте се! - Аз съм Дима!- Почти разплакано каза малката... Следва продължение. Б.Калинов – Странник 20. Октомври 2013г. Пловдив
Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища....
Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища....
Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища ...
Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища....
Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Тук май съм пропуснала нещо, но ще се върна назад,
така леко, естествено, интересно се развива действието...
Поздрави, Борис !
цитирайтака леко, естествено, интересно се развива действието...
Поздрави, Борис !
Благодаря ти, че си тук, Таня!
Радвам се, че ти харесват моите разкази! Смятам те - двете ми последни новели да са основна част от втората ми книга с "Окъснелите"... Рисувам илюстрациите и' вече!
Хубава вечер!
Б.
цитирайРадвам се, че ти харесват моите разкази! Смятам те - двете ми последни новели да са основна част от втората ми книга с "Окъснелите"... Рисувам илюстрациите и' вече!
Хубава вечер!
Б.
с твоите хубави рисунки, Борисе, даже с мааааааалко благородна завист (на който не му е дадено да рисува в този живот!)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти, Татяна, за прочита и коментара!
Е! Не са Бог знае какво- рисунките, ама ...За илюстрация на разказа- стават!
Нали така?
Хубава вечер!
Б.
цитирайЕ! Не са Бог знае какво- рисунките, ама ...За илюстрация на разказа- стават!
Нали така?
Хубава вечер!
Б.
Търсене
Блогрол
1. Танцува Анастасия Волочкова
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет