Просто от тук се усеща мириса и‘- прохладен и  вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това- ето как грабна сламената  шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?!  После – на връщане ще си я взема.

Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, която с всяка крачка ускорява ход.

    - За къде ли бързаме толкова?! – Промърморва някой, чийто панталон е закачен от къпиновите бодли- Още е сутрин!

А време-наистина-колкото си искаш! Ваканцията започна съвсем скоро... Лятото още дори не е в силата си- тепърва предстоят всичките му красоти. Някой даже си напява тихичко, но така , че да го чуят:

        „Детство мое-реално и вълшебно!

         Детство мое- така си ми потребно...

         Ах да мога Света да обърна...“

Песничката  заглъхва полека, защото вече е  близо- съвсем близко до брега.

       - Шшшшт! Тихо! На риболов не се пее! - Някой от първите се обърна назад, махайки с ръце.

     А сега...Сега е време да започне риболова... Всички почти на бегом     стигаме до набелязания вир, в който плуват спокойно едни черни мренки и кефали- чудо на чудесата! Бавно, тихо, с джапанки в ръка заставаме зад върбите, дето се оглеждат по цял ден във водата.

Внимателно надничаме из зад дървета и храсти...

Еха!!! Тука е пълно с риба!

Б.Калинов- Странник

20. Юли 2013г.

Пловдив