Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2013 15:22 - Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Единадесета част.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1221 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 14.04.2013 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image


    Ех… Има си хас!!!  Стъпките назад – към дома- са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението  там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?

Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на оградата пред първия, както се види, изоставен двор от лявата страна на улицата и се завърта в ляво и дясно да се гали в краката ми. Това пък какъв знак е?!  Очите и’- восъчен опал- в жълти и светло –сиви тонове, които леко потъмняват, щом се вгледам в тях. Не вярвам в такива неща, но… Много ми се струпа напоследък, та не знам доколко  всичко, което се случва е наистина… Или пък – не?!

Вече за-мърка почти приспивно от погалването, а опашката и’ почти се усуква около ръката ми, като да ме дърпа на някъде. Направи няколко стъпки, а после се връща… И към двора! Тръгвам след котката.  Леко дръпване… И една дъска, държаща се само на един пирон отваря процеп в оградата, точно колкото да се промъкна вътре. Снегът е затрупал останки от постройка- плевня ли, къща ли… Не помня, макар доста пъти да съм минавал покрай това място. Май и двете! Малко преди да стигнем до подаващите се от снега темели от дялан камък миниатюрната Багира изчезва така, както се и появи (Не знам защо мислено я кръстих така?!)…  Нали някой бе казал, че Бог е създал котката, за да може човекът да погали тигър, пантера… Черна в случая – тази от „Книга за джунглата”… Да!

Ето от къде ми е дошло…

Хм! Какво ли искаше да покаже? Изведнъж се почувствах като крадец, като нарушител на нечие спокойствие. Тук са живели хора, раждали са се деца… Тръгвам си! Нямам работа тук. Една котка да ме подведе?! Ама, и аз съм един…

Обръщам се назад и още с първата стъпка, дори без да се навеждам, забелязвам нещо издялано в един от камъните, които току-що подминах. Изчиствам с ръка  покрилият го сняг и… Уроборос е! Змията- захапала опашката си. Символът на Вечността, на Новото начало, на Зараждащото се…

Това е! Стига ми толкова, за да разбера…  

Връщам се на улицата, а насреща ми тича през снега някой, облечен в моето зелено яке. И с една обувка, като гледам…

Другата е някъде в снега, ама кой ти гледа сега?!

И без друго ще се носим по обратния път- към дома!

 

image

 

Следва…

Б.Калинов-Странник

14.04.2013г.

Пловдив 


Тагове:   къща,   новела,   старата,


Гласувай:
8
0



1. stela50 - Пътят към дома ... дори когато нищо не е останало,
14.04.2013 16:16
има какво да те изненада, да върне спомените...
Хубаво начало, рисунка ... майстор си, Борис ...
...Символът на Вечността, на Новото начало,
на Зараждащото се…
Поздрави !
цитирай
2. kalin8 - stela50
14.04.2013 17:29
Благодаря ти, Таня!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
3. mariniki - вълнуващ разказ...
14.04.2013 20:33
поздравявам те, Борис...
най-сърдечно..
цитирай
4. kalin8 - mariniki
14.04.2013 20:42
Благодаря ти, Маги!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
5. bven - интересно, какво ще е продължението след тази черна котка..
15.04.2013 22:31
А картинката е направо за изложба, Калин8:))
Поздрави!
цитирай
6. kalin8 - bven
16.04.2013 17:27
Благодаря за прочита и коментара, Татяна!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1995768
Постинги: 1048
Коментари: 7305
Гласове: 15722
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031