Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2013 18:41 - Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Осма част.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2182 Коментари: 8 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

     А те- мокрите и студени пръсти търсят топлина…

Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно- такова- хем тръпки те побиват- хем приятно усещане е…

А кръчмата- ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата и’, пуши лулата си… Мирис на борови цепеници. Почернели са керемидите, които го покриват. Сив е и снегът по покрива, където врабчетата са избродирали нещо незнайно какво с  босите си крачета.

Мога само да спра за малко… И да се върна назад- във времето. Само мислено, нали?

Целувам шията, източена под косите и’, миришещи на току- що косено сено. Ако затворя очи… И съм на дядовата ливада- горе- под Сини връх. Невероятно е!!! Даже… Даже, като че ли дочувам птиците, пърхащи по откосите с още не опадала роса…

     Нагоре по  стълбището. Едно дълго изкачване затруднено като че ли нарочно от витите перила. Какво да кажа…

 Те, изгладени от множество ръце през годините, все се озовават някъде около хълбоците, а ако е са там, се плъзгат по лактите без да мислят, че човек има крака, глезени… А стъпалата са доста стръмни и тесни откъм вътрешната си страна. Поскърцват лекичко в полумрака на салона, сякаш са  доволни от това, което се случва в момента… Така си е!

     Ръката и’ спира моята, посегнала към ключа за осветлението. Няма смисъл. Така остава огънят от камината в тази „горна одая” (Погрижил съм се!) да осветява всичко… Всичко, което има да се случва тук.

Месечината  се опитваше да наднича от тъмните стъкла на прозорците, но зимният Вятър все лепеше с шепи снежинки отвън, та не вярвам да е видяла нещо много… Те-снежинките пречеха и на самия него, та затова виеше от яд в комина.

Радвам се за това! Хич не го обичам, тоя разбойник… Нали знаете?!

     Така, че освен от мен, няма от кого да научите за… Ако, разбира се, мога да разкажа?! Ще опитам!

 

 

Следва…

 

Б.Калинов- Странник

16.02.2013г.

Пловдив




Тагове:   къща,   разкази,   окъснели,


Гласувай:
8
0



1. kleopatrasv - Доволна съм от това, което се слу...
16.02.2013 22:54
Доволна съм от това, което се случва…
Така си е!
цитирай
2. dedenze - Разказвай !
17.02.2013 09:25
Ние тихо ще приседнем и слушаме, няма да пречим !
цитирай
3. kalin8 - kleopatrasv
17.02.2013 11:11
Благодаря за прочита, Клео!
Радвам се, че си тук!
Б.
цитирай
4. kalin8 - dedenze
17.02.2013 11:13
Благодаря за прочита и интереса!
Ще разкажа, разбира се....
Хубав ден!
Б.
цитирай
5. stela50 - Здравей, Борис ... малко съм пропуснала,
17.02.2013 14:45
но ще се справя ... Борих се с един неприятен вирус ...
Харесват ми тези разкази - вълнуващо чувствени, топли,
истински ... Това усещане за присъствие на събитието,
съпреживяването ... Хубаво пишеш , поздрави !
цитирай
6. kalin8 - stela50
17.02.2013 16:02
Благодаря ти от все сърце, Таня!
Такива думи... И казани от човек, живеещ сред книгите...
Това зарежда с енергия, дава сили!
Благодаря ти!
Б.
цитирай
7. mariniki - искам да науча...
19.02.2013 15:21
и за понататък... много ми хареса това, че месечината
в прозореца наднича... а може би е видяла,
или вятърът... :)
цитирай
8. kalin8 - mariniki
20.02.2013 19:01
Не... Никой нищо не е видял, драга ми приятелко!
Питай ги... И ще разбереш, че само аз ззнам!
Благодаря за прочита, Маги!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1808762
Постинги: 1014
Коментари: 7279
Гласове: 15430
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930