Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 17:16 - Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Част шеста.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2085 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image



    Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си…  Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма- тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… И в същия момент входната врата на къщата се отваря, а оттам изхвърча като  бяла комета – само по една риза –Дани. Всъщност – на снега остава едно мое зелено яке, което бе наметнала на раменете си, но то се изхлузи още при първите и’ стъпки. Дори не го погледна…

   - Чай!!! Много… хубав! (Намери думата!) – Подава ми порцеланова чаша, която не зная как оцеля при такава скорост по снежните камъни.

   - Herzlichen Danк, Данче!- Опитвам се да си правя каламбур, но виждам, че няма да разбере… Рано е още!

   -  Нееее! Не данче! Данке!- Взема чашата и се пъхва ей-така- с едно рамо в шубата ми. С вкус на мащерка са тази сутрин устните и’...Прекрасни! 

А снощи… Но първо нека прибера на топло това- сгушеното същество :

    - Jetzt wieder nach Hause kommen!- Казвам почти като заповед (Бива ме за тия работи!)…  И така- заедно  завити в шубата, къде на четири, къде на два крака- в салона, позатоплил се вече от горящата камина в кухнята. След точно такова прибиране, изобщо не ми се връща обратно, но няма как…

   - Мария, Петра… Ивана… - Тези имена произнесени от мен на ухо са достатъчно ясни и имат силата да накарат Дани спешно да влезе в кухнята, а пък мен – да се върна при захвърленото гребло. Да! И нали ви обещах…

Трябва да изчистя пътеката от снощния сняг, защото като си тръгваха, стринка ми рече:

    -Дани, утре ни чакайте! Ще дойдем къде обед- на блага ракия! Така е редно, нали?- Погледна ме… „Ти да и’ кажеш!”

      Е! Казах и обясних, доколкото може да се обяснят на някого нашите адети… Само, дето не знам как ще да я правя тая- благата ракия. Нали по обичая само жени се събират… Мед имам, захар- колкото искаш! Само  да  изрина снега….

Ей ги -на! Задават се от долния край на уличката три-четири жени. Бегом у дома!

Влизам. Масата е наредена, като в  ресторант! Един дребен руски чайник –с цветенца на лайка, е поставен в средата на масата на дървена поставка… Ето ти „благата”! Няма време да се чудя- ни за чайника (Вярно! Бях забравил, че го има!), ни за ракията. Стринка ми и другите жени вече са в салона.

   - Добър ден! – Казва. И веднага към мене- Ти иди до кръчмата! Там е чичо ти, отчето… А ние тука с Дани ще се видим.

Пожелах „приятно изкарване” и… Отивам към кръчмата- да почерпя и аз! Нали?!

Разказът за снощи ще остане за друг път. Какво да се прави?!

 

Следва.

 

Б.Калинов- Странник

13.01.2013г.

Пловдив




Тагове:   къща,   разкази,   окъснели,


Гласувай:
10



1. bven - Тайни и традиции в старата къща:)
13.01.2013 20:07
Привет, Борисе!
цитирай
2. kalin8 - bven
13.01.2013 20:55
Благодаря за прочита, Татяна!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
3. mariniki - привет и от мен, Борис...
14.01.2013 20:22
като чудесна новела се оформя този твой разказ...
вълнуващо истинен, докосващ...
цитирай
4. kalin8 - mariniki
14.01.2013 20:43
Благодаря ти за прочита и добрата дума, Маги!
Права си- новела ще да е! И ... Знаеш ли? За втори път се случва Дима да харесва нещо , което аз съм написал?!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
5. yotovava - чай... аромат и топлина...
18.01.2013 18:19
...
цитирай
6. kalin8 - yotovava
18.01.2013 18:47
Благодаря за прочита и коментара, Валя!
Радвам се, че ти харесва!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3268313
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031