Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2012 22:16 - Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 932 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 16.12.2012 10:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика

Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така- полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът пазен в кметството, става излишен от тук на сетне… Защо ли го прибирам в чантата си? Не знам!

Побутвам я и със сила – заради снега, влизам в двора. Тук забравям всичко… И тежкото зимно пътуване по планинските пътища, и лошото време, и проклетиите на съществуването, което наричаме съвременен живот, и… Няма да изреждам повече!

Двайсетина крачки по плочника, няколко стъпала… И вторият ключ съвсем леко отваря входната двукрила врата, но не бързам да влезна, а оставям да ме изпревари свежият зимен въздух. Това, обаче, трае не повече от минута. Вече отварям капаците на прозорците да влезе светлина в кухнята, където смятам да се разположа  на първо време. Там се затопля най-бързо, като запаля камината, пък и е най-удобно за гости… Само след час-два ще дойдат бай Иван- кметът и още двамина стари приятели- не сме се виждали от доста време…

Огънят вече гори. Паля цигара от съчка борина и заставам в салона до оставения в нишата пепелник и с лице към двете извивки на потъмнялото от годините си дървено стълбище-пътят нагоре, към втория кат на къщата. Там е „горният” салон свързващ „горните одаи’ ”, като ги наричаше баба.

Истинско бижу е това стълбище… С този резбован шкаф между двете пармаклии вежди на перилата, в който се намираха някога какви ли не „разни и разнообразни” интересни неща!

Но стига съзерцание! Трябва да пооправя малко кухнята, да забърша прахта, насъбрала се въпреки добре затворените прозорци и врати, да донеса от колата багажа си…. Почти на смрачаване е вече.

И докато се туткам насам-натам- ей ги! Портата изскърца отново и снегът захриптява под няколко чифта ботуши…

Да! Някой се покашля дипломатично…

Добре, че първом запалих огъня, та се позагря кухнята!

Бакърено джезве с грята гроздовица и шест чаши (Така ми се мярна през прозореца!) на подноса…

Излизам да си посрещна гостите.

 

Следва…

 

Б.Калинов-Странник

15.12.2012г.

Пловдив




Тагове:   къща,   разкази,   окъснели,


Гласувай:
11
0



1. chinaware - Ох, Боре,
16.12.2012 10:34
Къде ме върна, приятелю . . .Колко красиво преживяване , и колко много спомени разгоря,като огнище ,подсилено с насмолени борови клонки.....
Чакам продължението ....
цитирай
2. kalin8 - chinaware
16.12.2012 10:43
Благодаря ти за прочита и коментара, Ю!
Харесало ти е началото, види се, щом се реши да коментираш... Но, най-хубавото предстои (Така си мисля!).
Хубав ден!
Б.
цитирай
3. raiavid - Той и тя
16.12.2012 20:56
всичко е в спомените и в старите къщи!
цитирай
4. kalin8 - raiavid
16.12.2012 21:16
Благодаря за прочита Рая!
Хубава вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1760684
Постинги: 1006
Коментари: 7274
Гласове: 15361
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930