Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2012 22:36 - Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2058 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 28.06.2012 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отдавна се каня да напиша този разказ-едно намигване към колегите ми- рибари. Днес му дойде редът. Искам само да кажа, че всяка прилика с действителни лица и събития е...
Поздрави!
Б.


image

„…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”

Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...

– Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха  да се наведе, като чу зад гърба си:

-Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…

Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.

–Айше!- Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай! Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!

Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!

-Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…

И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:

- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!

Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…

Айшето  седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…

Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:

„Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”

Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:

-Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!

Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.

 
Б.Калинов

28.06.2012г.

Пловдив




Тагове:   разкази,   окъснели,   съдбица,


Гласувай:
9



1. mariniki - ей, не биваше Айшето такава люта клетва да изрича...
29.06.2012 10:41
поне щяха да хапнат с децата рибка на вечеря...
ама нейсе... сърдечен поздрав, Борис...
обичам истории за рибари..
цитирай
2. stela50 - Поздрави, Борис ... Хареса ми ...
29.06.2012 10:53
За рибарите пречка няма ... но в разказа има тъга ,
има истина и ... засмъдява в очите ...
Рисунката допълва разказа и подсилва посланието.

цитирай
3. kalin8 - mariniki
29.06.2012 18:21
Благодаря ти за прочита, Маги!
Какво да се прави?! Такъв е животът...
Радвам се за твоя отклик!
Б.
цитирай
4. kalin8 - stela50
29.06.2012 18:24
Ех, Таня! Това е история от нашия живот...А той не е никак лесен, нали?
Благодаря ти за хубавия отзив!
Б.
цитирай
5. valentina55 - Чудесен разказ... и тъжен!
17.01.2013 21:44
Поздрави, Калине!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3269810
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031