Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2010 15:32 - Портрет- 11 част.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1603 Коментари: 8 Гласове:
13



Разказ на Никола.


 image

 

     В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви-безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава…Тогава се появи нещото,което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи…Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога.Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко,което става в този момент.

Ето-появи се град. Град издялан в скалите насред пустинята.Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата- знаци. Същите или почти същите като тези които ми преведоха днес ( по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище…Нищо чудно , ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…

Знам, че тук, в този древен полис ще намеря  нещо, което е свързано с Демиен и моята любов към нея. Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.

И така…Търся нещо. Сигурно то е това,което може да помогне на една балерина в инвалидна количка да стане на крака и да танцува отново на сцената.Не знам какво е то, нито как изглежда, но следвам интуицията си. Зад тези стени има знания, които някой иска да ми покаже…Необяснимото ме води.Както във всички сънища.Ако това е сън,разбира се….

Влизам в една зала. Пред мен са хора, които приемам за древни учени – занимават се с неща, присъщи на доктори,знахари… А навсякъде свитъци, изписани с непознати знаци.

Ето, приближава един от мъжете и ми подава един такъв свитък.Добронамереност и разбиране- това виждам в очите, светнали насреща ми.Старая се да ги запомня, но образът се губи… Ръката ми усеща съвсем ясно леко грапавото докосване на пергамента.

И в същия момент всичко изчезна!

Остана ми мисълта, че трябва да прочета нещо.Нещо особено важно за Демиен.

 

 
Б.Калинов

03.10.2010г.

Пловдив





Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - С удоволствие го прочетох ...Много добър разказ .Както винаги .
03.10.2010 20:39
Благодаря ,kalin8 !
цитирай
2. chinaware - И мене ме впечатли,
04.10.2010 17:00
Поздрави за великолепния сън, или действителност .. , кой знае ?
цитирай
3. kalin8 - stela50
04.10.2010 17:38
Благодаря ти, Стела!
Радвам се, че ти харесва!
Б.
цитирай
4. kalin8 - chinaware
04.10.2010 17:41
Благодаря!
Радвам се, че посети моята страница!
Да! Цялата тази история е доста странна. Така си е!
Б.
цитирай
5. hel - Нямам обяснение за всичко това. ...
09.10.2010 15:37
Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.

Трябва да следваме интуицията си! Най-точния съветник!
Чудесно е. Продължавай!
цитирай
6. kalin8 - hel
09.10.2010 15:52
Благодаря ти,Хел!
Б.
цитирай
7. mariposatracionera - Да, сега вече направих връзката. ...
09.10.2010 23:37
Да,сега вече направих връзката.
Вече ще запомня името на автора.Зарекла съм се ,в който и сайт или блог и колкото и пъти да срещна една и съща творба,на прекрасното да кажа - прекрасно,както е в случая.
Благодаря ти!
цитирай
8. kalin8 - mariposatracionera
10.10.2010 00:00
Благодаря ти!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1995215
Постинги: 1048
Коментари: 7305
Гласове: 15722
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031