Разказ на Мария.

      Уф! Ще се пръсна! Демиен не иска да я виждат в болничното легло, а всички питат кога могат да я видят…Напират!!! Най-вече Никола. От Театъра-също. Надяват се тя да се върне на сцената и да танцува отново. Дано!!!

Сутринта ходих да се помоля на Богородица в Руската църква.Там ходя, защото си е наш, православен храм. Молих се на иконата на Божията майка за здравето на Демиен и за да и дари щастие занапред в живота. Нека да я закриля в тези трудни дни…

Православният храм. Напомня ми за детските години, когато в неделните дни нашите –моите и на Демиен родители и водеха на службите. Почти нищо не разбирахме, но и сега е живо усещането за някакъв патриархален уют, спокойствие, топлина. Топлина, изпълнила всичко…Затова се надявам Бог да ме чуе.Заради нея.

Опитах се да разкажа на Никола за Демиен.Той дори не смее да разпитва много,но виждам че му е много интересно да узнае повече за нея.Не съм сигурна какво е разбрал, но му разказах за много стария род на Демиен и за нашата родна земя…Всъщност, каквото знам от родителите ни, а то не бе никак малко и вълнуващо. Той бе силно впечатлен. Дори бих казала и по-силна дума…Особено от разказа за нейната баба-баба Дамяна от Странджа планина-Нестинарката. Нашите казваха, че внучката досущ прилича на баба си. Неслучайно е стигнала до балета на Гранд Опера.

Трябва да ви кажа, че направо остана като гръмнат от разказа ми за танците върху жарава…Бих искала да знам много повече за тези празници и ритуали, за да мога да му разкажа какви хора са нестинарите и защо не изгарят в огъня. Казват,че всичко е във Вярата.Това, обаче, не прави нещата по-разбираеми.

За мен поне е така.Уви…

Надявам се да намеря хора,които да знаят повече. Мога да потърся и литература…Навярно някъде има такава!

Виждам, че и вие се озадачихте-също като младия художник от Монмартър. Ще ви разкажа веднага, щом науча повече. Обещавам!

Б.Калинов.

Юли 2010г.

Пловдив