Скапан ден! Засивяло е от заранта, а дъждът е от оня най-гадния тип.Пръска през рядката мъгла и се гласи да се провре през дрехите...

Да вземе да завали както трябва,че да си обирам парцалите! Така си вися днеска.Рядко минава някой и още по-рядко пада някоя дребна монетка в подгизналата шапка.Не върви в такова смотано време.Не иде и да си тръгна!

Как да погледна Дани? Толкова е тежко да се завърнеш с нищо...

Нищо не мога да взема с бакшиша, дори и от най-евтиния магазин -тоя на Лин. И без друго доста вересия имам да оправям.Ама и сега пак няма да се оправя, освен ако не мине някой дето да се поспре. Само минутка ми стига!

Знам какво да изсвиря, познавам по вида на човека. А китарата сама довършва всичко останало.Консерватория, майсторски клас...Умея да изкарам някоя сълзица от студените минувачи! Умея, но...Днес не ми е ден.Сега да мине някой, дето го вълнува поне малко музиката...

Вкочанясаха ми се пръстите, а все по-рядко се мяркат хора. Да вземе да мине пак оня баровец от миналата събота, дето остави двайсетачка! Какъв разкош!!! Ама къде ти! Такива на пръсти се броят!

Тия облаци май все над мене се въртят.Оттатък реката вече слънце огрява!

Дали да не си грабна партакешите нататък? Там и хората са повечко...Е,веднъж ме изритаха, но не е беда да опитам наново. Току-виж съм се окопал до някое бистро, дето има клиентела. Ще се настаня някъде по-настрана, да не бия много на очи- знам си защо! Не ми е мястото там, но...

Нямам избор.Тъжният, черешов поглед на Дани ме води нататък...

Б.Калинов.21.12.2009г.

Пловдив.