Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2009 09:42 - Една малка част от нашата история...
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 719 Коментари: 2 Гласове:
3



Освободителното движение в Разложко.

Спомени на П. Яворов , Хр. Чернопеев и Яне Сандански. Делчев войвода:

За ситуацията по онова време в региона най- точно обрисува картината в спомените си Яне Сандански. Той казва следното:

Освободителното движение отсам Вардара до Илинденското въстание се развива при особени условия в зависимост от прякото влияние от страна на организуваната македонска емиграция в България, поради което и участието на източната част на Македония в революционната борба , ръководена от Централния комитет на вътрешната организация, е по-слабо и неравномерно. Идеята , поробеното наше население да се подготви, щото самостойно, на свои плещи да изнесе въстанието със всичките необходими за целта материални жертви , не можа отсам Вардара да се възприеме изцяло и безрезервно. Това главно се дължи на близостта на България , в чиято материална подкрепа в решителния час са се възлагали много повече надежди, отколкото оттатък по Кичевско, Битолско, Охридско идр....”

Поради тези обстоятелства е взето решение Г. Делчев да подири назначение някъде по Разложко. За учебната 1896 год. той е вече учител в Банско, дето пристига в края на м. Август. Ето какво разказва П. Яворов:

...Под предлог на болест , Гоце обикаля често цялата Околия и в резултат във всички близки села и градове се появяват комитети. В два –три месеца и Разложко, Неврокопско и Джумайско съставляваха вече хубава част от общата мрежа на Организацията. Нивга Гоце не срещна невъзможността в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вяра заразяваше всички, които почваха работа заедно с него... Но Банските общинари помирисват восъка на опърпания кукушанец и настръхват ужасени. Те го повикват на едно тържествено заседание и му казват , че съвсем не харесват човек, който е намислил да накладе света на огън. „ Хе, байновци,- отвръща Гоце,-нека Бог ви даде живот , вие сами ще понесете главни за тоя огън!” Струва ни се , че пророчеството се сбъдна... Общинарите, слисани от смелия отговор, пишат жалба до Неврокопския владика, който е бил прям началник на бунтовника- учител. Повикан да отговаря на обвинението,бунтовникът вече държи езика на „Принципът” и от името на съзаклятието предупреждава светия старец да не отива прекалено далеко в подобен вид разправии. Гоце можеше да остане в Разлога още време, но делата на Организацията го викаха другаде. На 8 Декември той минава границата и пристига в София, където с Гьорче Петров основават задграничното Представителство на Организацията.

Двамата успяват, до известна степен да постигнат резултат в уреждането на другарски отношения между вътрешните дейци и Върховния комитет.Въпреки всичко, нито едните нито другите бяха доволни, защото вътрешните нямаха достъп до средствата, а външните бяха без възможност да участват в управата на съзаклятническите работи. И Върховният комитет отбелязваше по-късно пред конгреса , че „ въпросът за окончателното обединение на двете организации е в зависимост от материалната помощ, която той би могъл да окаже на вътрешните дейци.” Тук е мястото да се каже, че едно от легалните средства за обединението на двете крила беше предложението Делчев да бъде избран за член на Върховния комитет през 1897г. Тоя избор, то се знае не биде приет... Гоце маха с ръка на всяка дипломация и оставя Гьорче Петров да се оправя с министри и върховен комитет.Той намира за по-полезно да тича по организирането на всевъзможми доставки за Организацията , за изпраща хора за за работа в Македония , било като учители, било като друго. През това време Гоце влазя в споразумение с арменски революционери, от които иска помощ по замислената оръжейна работилница. В края на пролетта на 1897г. в пазвата на Осоговските планини, между вехтите саблерски колиби поника новата сграда на „Фабриката” – една набърже сформирана железолеярница. Дрипави и бледни човешки фигури се мяркат в нея и около нея...Мрачни и съсредоточени , тия хора свещенодействуват. Един по един , чугунените шарове се търкалят към общия куп, напътствани с енергична благословия за султан и паши... Гоце работи заедно със всички в леярницата и дори повече от всички. Трудът е ужасен, средствата недостатъчни, мизерията нетърпима. Но Гоцевия пример ободрява , насърчава и умилява. Трябваше да се изработи нещо повече, додето българското превителство не се е усетило ,какво се върши в Саблер. Но паричните нужди бяха тъй големи, че за нищожни суми , похарчени за маловажни работи , се пораждат между двамата представители на организацията твърде големи неприятности. И Гоце решава с помоща на желязото и куршума да потърси услугата на богати македонски турци. Ако тиранията е насилие, революцията е насилие срещу насилието. Грабежът от галениците на тиранията за целите на революцията има едно историческо оправдание. Защото революционера не винаги може да уптреби морални средства срещу еди неморален ред на нещата.Но Гоце считаше извършените в полза на делото грабежи не като система на македонската борба, като своеволни заслуги на отделната личност-и говореше: „В жертвата не може и не трябва да съществува степен, тя свършва, когато е нужно, с име,и с чест...” И добавяше усмихнат: „ Ако ценим хорските мнения, как можем да бъдем спокойни – много са човешките аршини за пътно и безпътно! „...

В края на м. Юли, Гоце Делчев минава границата с десетина отбрани момчета. Най първо той опитва щастието си в Кочанско. В село Буковец през една нощ обгражда къщата на Черкеза, прочут с лири турчин. Случайно в къщи не се намира нито Черкеза, нито някой от неговото домочадие. Само един говедар, който си послужва с оръжие , за да плати с глава...Подир тая работа , от която не излазя дори петаче,Гоце отпраща четата си към Струмишко , а сам заминава към Щип , където урежда някои организационни работи. След като се събира отново с четата в струмишко, Гоце обхожда селата с надежда да намери пари за делото. С тая цел устройва засада и пленява младия Назлъм бей- чутовно богат турчин. Майсторски заблуждава вдигнатата на часа потеря и започва преговори със стария бей за откуп...Всичко си било в порядъка на нещата, защото грабежът и отвличанията в Османската империя са си били често явление...Искам да кажа , че с действията си Делчев, а и другите чети, които са се занимавали с тази работа, са поддържали разбойническата линия на своето поведение и дори са я подчертавали за пред властите. Целта е повече от ясна- прикриване на революционната дейност.

Подир три дни от Малешевските планини по заплетен канал Гоце провожда писмо в Струмица до стария Назлъм бей с поръка да спре потерите и да плати 6000 лири откуп, ако иска да види сина си жив. Потерите наистина са спряни и веднага се отнасят 1500 лири с нарочно много здраве и „реджа” до ...”капитан ефенди да се съгласи на толкова, защото годината е лоша и мъчно се намират повече...” Гоце Гелчев връща парите обратно ...И така на третата неделя се стига до сума от 3000 лири за откупа. През ноща , когато стария бей изпраша парите за предаване,Гоце , измъчван от стомашни болки, захвърля оръжие и лежи свит в един ъгъл на горската колиба. По едно време болният войвода заспива, заспиват и момчетата. Само часовия стои буден , но не забелязва ,че турчина е успял да се развърже и се е докопал до револвера на Гоце... Без да пуска въжето, беят поисква да излезе навънка и съпроводен от часовия излиза от колибата, гръмва върху четника и изчезва в гората. Познавайки добре района, той успява да се добере до село Нивичани и дори да осуети предаването на откупа... Гоце прави още няколко опита дори с нмого голям риск, но все без особен успех. Освен това,в края на м. Ноември той бе поразен от едно страшно известие: Организацията в целия Скопски вилает бе заплашена от неминуема катастрофа. Шайка разбойници нападат в село Виница Кязим бей . Беят оказва съпротивление и бива убит. Скопският валия Хафъз паша хлъцва от радост: ето причина да се започне преследване на българите и да се постигне съсипване на комитетите. Прочее , валията придаде на убийството политически характер и натовари прочутия Дервиш ефенди с мисията да произведе надлежното разследване. Най -напред бяха затворени всички свещеници, учители и първенци от Виница и околните села. Подложените на нечовешки мъчения нещастници дадоха определени от властта показания и олелията се разшири далеко из Кратовско, Малешевско и Щипско. Всички що-годе по-събудени хорица бяха набутани по затворите. Много хора бяха принудени да избягат в България. Много материали и документи на Организацията попаднаха в турски ръце... Гоце шари обезумял по пламналите краища , но какво би могъл да направи? Ударът бе тъй ненадеен и тъй бърз, че нито дума трябваше да става за предваряне или нещо подобно. Все таки Гоце намисля да спаси поне арестуваните от бесило или заточение . Дохожда в България за една голяма чета ,с която се надява да нападне препълнените тъмници в Щип и Скопие.Но Българското правителство действаше в случая с похвална бързина. Със съдействието на Европейските посланници в Цариград то принуди Високата порта да обещае амнистирането на затворниците и планът за нападението отпада. Много скоро последва освобождаването на затворниците. Осъдени бяха на дълговременно запиране само единадесетмина доказано „видни комити”.

Новата 1898 година Гоце започва с грижи по Саблерската работилница, напусната от майстора- арменец , заместван от несръчни майстори-хъшове. Скоро турски шпиони влaзят в дирите на „фабрикантите” и правителството е принудено да затвори производството. Обискът намира само голите стени на работилницата. За десетина месеца от Саблер бяха изпратени дар на султана около 1500 различна големина бомби и няколкостотин брадви, лопати и чукове.

Гоце прекарва цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в Турско . Благодарение само на тайните офицерски братства и тайните ученишки кръжоци тия негови старания при голямата оскъдност на средства никак не бяха безплодни. А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятните обстоятелства , каквито бяха арменското и критско въстания и Гръцко- турската война , не можеха да се повтарят вечно.

Най после революционерите се питаха : не ще ли се намерят хора за Върховния комитет хора, които изцяло да се посветят на съзаклятието и биха съумяли да отворят шепите на емиграцията ? Изобщо изборът падна върху неколцина млади офицери измежду хероите на 95 –та година . Те бяха засвидетелствували вече готовноста си да се жертвуват за македонската свобода и говореха с пламък за нови кървави борби. Направи се нужната агитация пред надлежните дружества , върховният комитет- Станишев и др. -биде предизвикан да свика конгрес през Май 99 година и г-н Сарафов пое главатарството на легалната македонска организация в България.

Гоце потрива ръце: „ Най –после можем да се надяваме, най-после все ще излезе нещо, че инак- пфю!”

Големите нужди пораждат и големи надежди...

 

 

 

Пловдив .2009г. Б. Калинов.

 





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smile999 - !
17.08.2009 10:50
Интересно ми беше!
цитирай
2. tota - Една малка част от нашата рана ...
17.08.2009 21:18
Поне песните са еднакви ... там няма променени букви ...думите са съшите ..
http://www.youtube.com/watch?v=LGHIFXZk5Ec&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=ZJCwjk8ZiFM&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=o-4WGIE6uD4&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=FGf9pSpzmh0&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=OxiYfxs5vR4&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=ouviuhYjLQE&feature=related
На Гоце Делчев
http://www.youtube.com/watch?v=yJghSuksv4k
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 2232402
Постинги: 1057
Коментари: 7311
Гласове: 15859
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031