Разложкия край станал второ по сила огнище на въстанието. Тук духовната пробуда бе почнала много рано, а по време на Априлското въстание подготовката в рамките на 4-ти революционен окръг бе взела широки размери. През арестите и турските затвори бяха преминали голям брой от най –видните жители на Разложката долина. Вълненията на населението от приближаването на руските войски до родните места и желанието за по-скорошно освобождение, се бяха изразили в няколко обръщения и молби до руското командване и до отделни дейци, като Марин Дринов. Войната обаче бе отминала, а Берлинския договор попарил надеждите за свобода. Потерята на Ибрахим Боровалията плячкосваше де какво свари...

Преди обявяване на въстанието, в този район действала четата на Тодор Паласкаря със задача да охранява Джумайско, като пази границата откъм Разлога. Освен това вътре в селищата на основата на революционните комитети и организацията от 1876 година , започнала подготовка за отпор на турските насилия и борба за национално освобождение. Начело на тази подготовка стояли отново главните дейци по подготовката на Априлското въстание. В спомените на свещеник Сава Иванов Докторов срещаме някои любопитни подробности за следващите стъпки в подготовката на въстанието: На 15 Август в Горна Джумая, Натанаил Охридски събрал делегати от Разложко, Банско,Смоковско и Дупнишко и поставил задачата да се готвят за въстание. След това се започва трескава подготовка по агитация, по снабдяване с оръжие и организация на въоръжените действия

От своя страна, Софийския комитет ще да е имал не само представа за състоянието на духовете в Разложко, но и с оглед на своята концепция за разширяване на въстанието за да „става шум” е настоявал движението да се разпространи натам. Тази мисъл не е била чужда на Джумайския комитет, който се заема да я осъществява на дело.

Въпреки, че имало разногласия за целесъобразността от действия в този район, инициативата дошла от самото население. На 27 Октомври в с. Градево Баньо Маринов бил посетен от двамина пратеници, които му съобщили, че в Разложко навлизат турски войски и башибозук, които се готвят да нападнат въстаниците в Кресненската клисура и да прекъснат връзката между Градево и Влахи. Баньо Маринов поискал хора и оръжие, за да предвари , като ги нападне ,превземе и заварди „ Къс дервент”(Момина клисура). Все пак до 5 Ноември нападението било отлагано. В това време главните сили на въстаниците водили неуспешното сражение при Градешница, Плоски и Белица и мнозина от доброволците пристигнали в района на Градево. Баньо Маринов, като пише в свое писмо до К. Босилков от 5 Ноември 1878г. се опитвал да ги връща във Влахи, съгласно по-предишни разпоредби на въстаническия щаб, но не успява и под тяхно давление решава да ги предвожда към Разложката котловина:”... тази вечер, на 5-ий заминуваме с 300 души на Банско...”Същото потвърждава и отец Пахомий (дядо Цвятко) , който по това време се е навъртал там.

Всъщност между въстаническото ръководство във Влахи и Баньо Маринов се появяват несъгласия още от самото начало на въстанието, което преминава в открита вражда. Тя се засилила и поради тактическите несъгласия. Сега нападението на Разложко се налага не само от желанието на доброволците, но и поради настояванията на местните дейци, които по това време се намирали в Джумайско: хаджи поп Атанас, хаджи Кандит Дъгарадин, Иван Грънчаров и др. Тук се озовали и войводите Тодор Паласкаря, Ангел войвода, Георги Банков- бивш опълченец, Тодор Дамянов от Ямбол, Георги Сърбинеца, Яким Хр. Охридский, Стефан Средкович (сърбин) и др. Така или иначе, въпросът за разширяване на въстанието и в Разложко бил решен. Триста души въоръжени четници и около 70 души без оръжие потеглили през Предела към Банско. Преди това се състояло съвщание на войводите, а в черквата в Градево отец Пахомий благословил четниците.

На 8 Ноември- Св. Архангел Михаил сутринта четата обсажда Банско.Една малка група, предвождана от воеводите Баньо Маринов, Тодор и Ангел влиза и напада конака. „Турският караул се беше прибрал - разказва участникът Иван Грънчаров - и ние се намерихме в добри позиции ,без да ни усетят турците..Гръмна първата пушка и часовите паднаха... Излезе мюлязиминът, като падна още на чардака от куршумите на Ангел и Тодор войвода...Нашият главнокомандуващ , Маринов ги убеждаваше да се предадат, но те не се склониха. Тогава ние пренесохме нужния газ и запалихме другото общо здание на конака. Тогава се принудиха неферите (войниците) да се предадат...”

По време на атаката на конака , въстаниците са изненадани от влизащата в селището редовна турска войска- около 400 души пехотинци и 80 души конница идваща от Мехомия (Разлог). Обсадените в конака, като усещат това, подновяват съпротивата. Завързалото се сражение е ожесточено. Двама въстаници са убити, но в края на краищата аскерът идващ отвън е отблъснат и прогонен. Тези в конака, виждайки безизходното си положение се предават.Вътре обаче остават 4- 5 души, водени от някой си Боюклията, които продължават отчаяна стрелба през цялата нощ. На сутринта заявяват, че ще се предадат на войводата. Когато Маринов, Тодор и Ангел излизат напред, турците стрелят насреща.. Баньо Маринов е ранен тежко в крака и Тодор войвода рискува живота си за да го спаси. Убит е един сръбски унтерофицер . Разярените въстаници избиват коварните турци. Маринов пише следното: „ От ония, които обитават в Банско, предадоха се 34 души, на които земахме оръжието. Същия аскер, преди да се предаде, уби 4 души Бански жители и от дружината ни 2 уби и 3 рани.А нашата дружина от тях , сир. неприятелите , уби 4 души.

Освобождението на Банско – най-глямото селище, което въстаниците през 1878г. овладяват, е в резултат от усилията както на смесената дружина ,предвождана от Б.Маринов, в която имало и банскалии, така и на местните жители, които веднага се вдигнали на оръжие. Създадена била местна чета от повече от 200 души. Една част от нея под ръководството на Тодор Байрамов била изпратена на прохода „Момина клисура” за да пази подстъпите от Неврокоп.

Освобождението на Банско повдигнало духовете на цялото българско население в Разложко. Подготвителната работа за въстание , започнала още през лятото сега дала своите плодотворни резултати. Населението в някои от селищата само се вдигало, създавали се въоръжени отряди и те прогонвали представителите на турската власт. От Марево на 9 срещу 10 Ноември се подготвяло нападение срещу стражата на Предела. Акцията завършила с успех. Проходът бил завзет. Кум Добринище е изпратена банската чета и на 10 Ноември добринишките турци се предали. В същото време проходът „Момина клисура” бил трайно зает от въстаниците.

Друг въстанически център в Разложко става село Горно Драглище. Въстанието тук започва още на 8 Ноември под ръководството на Сава Докторов. Още преди революционния комитет да вземе решение, десетина младежи,като чули гърмежите в Банско , избили неколцина турци и им вземат оръжието да се въоръжат. Въстанието започнало. „ Изпратих по селата да съобщят, че въстанието е вече обявено, и който иска да се присъедини към нас да побърза . Събрахме се 200 души. Тези хора разделих на пет групи по трийсет души и те заеха най важните места в околността , а останалите задържах при себе си за свръзка и подкрепление – разкзва в спомените си Сава Докторов. На 10 Ноември представителите на селата Горно и Долно Драглище, Годлево и Добърско се обръщат с писмо до Джумайския комитет. В него, след като известяват за успешната битка в Банско и Добринище, пишат: „...Всичката работа отива до тоя час на добре, но братя, побързайте по-скоро една минута да ни пратите помощ чувеци, уръжия и джапана защо турската сила е още яка, сега се събират всички турци да ни нападнат от доло. Турски помощи още нема...”Същите отправили молба до старейшинския съвет в с. Рила да изпрати на помощ „человеци воуружени”, като същата молба се предаде на жителите на Стоб, Пороминово, Бобошево „...и на всички околни села...”.

Селяните от Разложко имали сериозно основание да търсят помощ от съседите си от Рилския край. Те поддържали най-преки връзки с твх и дори участвали в съвместни въоръжени борби през Януари и Февруари 1878 година срещу турските мохаджири в този район.Сега дошъл ред за ответна помощ. Командата на групираните в Долно Драглище въстаници е поета от Щерю Михайлов (Влаха) , опълченец, с помощник Георги Банков от Белица, също опълченец, и пристигналия от Банско Ст. Среткович. Въстаниците успели да осуетят всички опити на башибозуците, особено на тези от помашкото село Бабяк да проникнат във въстаналите села. По общ замисъл, въстаниците от Банско и Горно Драглище е трябвало да нападнат последователно Бачево и Белица и голямото със смесено българско и мюсюлманско население с ело Баня, и оттам да се атакува и опорния пункт на турската власт-Мехомия. Това решение било предизвикано и от идването на 12 Ноември в Банско на нов главнокомандващ –„ член на военния съвет на Македонското въстание” - майор Луис Войткеевич.

В Банско Войткеевич намерил въстанието в подем. „Войводите и жителите ме посрещнаха с голема радост, също и войниците.От по-способните жители наредих привременно управление на Разложко и сега работите вървят в ред...Вчера турци от Баня и Мехомия нападнали на Драглища и след една силна битка били отблъснати, които(турците) имат големи загуби..” След като хвали Баньо Маринов за доброто ръководство и съобщава, че ще го изпратят в Джумая за лечение, Войткеевич иска да изпратят веднага оръжие, боеприпаси, командири и конната чета на доброволеца Н. Живков, тъй като на другия ден се готвят да нападнат Баня и Мехомия.

Но още с първите си действия Войткеевич и тук предизвикал недоволство. „..Разположи се като на угощение, а не на бой..” свидетелства Иван Грънчаров. Същото твърди и Атанас Поппетров от Либяхово, Неврокопско: „ Жителите искаха да се проводят жените, старците и децата в горите, за да се предпазят от евентуална гибел в боевете, но майорът ги убеждавал, че въстаниците ще могат да удържат позициите си. И като човек чужд на народните страдания добавял, че ако турците победят и от това пострада населението, то това ще е от полза за делото..Ето тази разлика между местните войводи и дошлите отвън военачалници е чувствало населението. Войткеевич се заема с оформяне на новото управление в Разложко, като наредил да се образуват градански учреждения и се въведат в употреба паричните знаци от Княжество България. После дава указания на Среткович за съгласувани действия по нападението на Мехомия. За целта били разменени писма между Драглище и Банско в навечерието на боевете.Събитията обаче взели друг обрат...Турците от Мехомия изпращат парламентьор при Войткеевич с покана за „мирни„преговори. Славолюбивия майор се поддава на изкушението и се съгласява на 24- часово примирие.Турците печелят време, изчаквайки помощ откъм Неврокоп. На всичко отгоре Войткеевич не си дава труда да уведоми Среткович в Драглище за новосъздалата се обстановка.

На 12 Ноември вечерта, съгласно предварителния план, въстаниците от Горно и Долно Драглище, въоръжени с 240 пушки(без кремъклийките) нападат стражата при височините Драглишки уши и след това навлизат в с. Баня. Селото е завзето, турската махала подпалена, но част от турците се укрепяват в каменната кула –конак на Али ага , зад зидовете на училището и в джамията. В тези боеве особено се отличава бившия опълченец Щерю Михайлов , родом от Дебър, който, както казват свидетели: .” учуди и турци и болгаре..” В това същото време, Войткеевич седи в Банско и изчаква отговора на турските първенци от Мехомия...Но не пропуска да пише в Джумая до комитета, че Баня е превзета и ..”.победа болшая”. Тук също се стига до преговори с обсадените, срокове за предаване... Следобед на 14 Ноември , откъм Неврокоп се задава турска войска и башибозук, предвождани от известния Тефик бей от Неврокоп – повече от 1000 души. Въстаническата стража при „Момина клисура” не издържала и след кратък бой отстъпила прохода.

Турските сили заобиколили Баня и се насочили към Мехомия – да отрежат пътя за съобщение между двата въстанически центъра и се съединят с тамошния гарнизон. Като видяли опасността, Драглищани събрали и изпратили към Банско старците, жените и децата, смятайки,че там те ще са в безопасност.Самите те се приготвят за бой и молят братята си в Банско за помощ. В същото време от Банско е изпратено писмо до Софийския губернатор за спешна помощ. С рапорт на Дондуков до Тотлебен от 17 Ноември 1878г. се изтъква, че чрез жителя на Банско ( Рaзложки окръгв Македония) Иван Тодоров, който се намира в Самоков, е съобщено следното: „Банско е обкръжено от 1000 души башибозук и над 300 низами и жителите молят за помощ, тъй като опасността е надвиснала не само над Банско, но и над целия Разложки край...” Боят в Баня отново пламва . Обсадените добиват кураж. Пристига им помощ от Мехомия и въстаниците губят битката, без да получат повече подкрепа от Банско , освен една малка група четници. Всички били много уверени,че неприятелят в Баня ще се предаде... Вместо това се слу чва поголовно клане . Цялото българско населени на село Баня е затрито. Причината е в ръководителите на въстанието и най –вече у майор Войткеевич, позволил на турците да се врежат между двата центъра на въстанието. Липсата на малки , бързо подвижни отряди и преди всичко солидна отбрана на Момина клисура довеждат иначе добре започнатата акция до провал. Бежанците от Баня, Драглища и др. подплашени и нещастни , всяли паника сред населението на Банско. Ужасът се подсилвал от пламъците, които се издигали над Баня и гърмежите из цялата долина. Мнозина ,взели кой каквото може, се отправили къмто Предел. В писмо до К. Босилков , няколко жители на Банско пишат:”...Ето сега ти явиме защо майоре избега сос чорбаджиете заедно. И сичкия народ мало и големо побегна от Банско и днеска сме фаф Банско и ве молим за помощ яку скоро да ни не нападне сила, защо Бане изгоре на огин и народо се разбега кои кум Джумая па едни си в Банско.” По-нататък жителите на Банско изтъкват, че главната причина с а ръководителите, които са сменили Маринов: „ Причината на това е в Банско да се не одареше господин Марин белки ми кехме заминеме слободно, а сега работата се работи сос люде, да не ни бегаше Майор и чорбаджии лесно беше...” В същото писмо се казва че много хора са избягали в Балкана. В Банско е само Тодор войвода, който е поел ръководството на останалите въстаници и се настоява за военни предводители, защото : „...хора за работа има...”В тази молба се изтъква нуждата от „руска война”т,е руска войска за спасяването на Банско. Всички свидетели на събитията са единодушни, че главнокомандващия майор Войткеевич пръв се е качил на коня си и избягал към Предел. В Банско останал Тодор Паласкаря, подпомаган от воеводата Георги Сърбинеца. Двамата написали няколко писма до Горноджумайския комитет за да искат помощ.Положението на защитниците на Банско ставало все по-отчайващо. Една седмица след разгрома на Баня турски редовни войски и многоброен башибозук, събран не само от Разложко, но и от цяло Мелнишко нападнали Банско. Малко били защитниците на селището. Кратка била съпротивата. „ Тогава – пише Иван Гръчаров – изклаха много народ и оплениха всичко...” Разгромът на движението в Разложко бил сериозен удар върху развоя на цялото Кресненско-Разложко въстание. Един опит да се поправи положението бил направен от войводите Никола Хаджимакедонов и Георги Нойов, които се обърнали към Софийския, Джумайския и Кюстендилския комитети да ги снабдят с дрехи и оръжие,”... та да се направеше бърз поход към Банско и да се поправи сторената погрешка от командирите по тия места.” Поради създалото се положение, дейноста на войводите,по настояване на Натанаил Охридски ,била насочена по друго направление.

В българските вестници се появили редица дописки, отразяващи действията на въстаниците, борбата и страданията на българите в Разложко. Органите на Временното руско управление получили най-бързи и при това най-точни сведения за положението в Разложко . Те предприели най –спешните възможни мерки по отношение на бежанците, а също така и за дипломатически натиск върху Високата порта с цел спиране на насилията върху християнското население в турско. Основна роля за това имали както руския посланник в Цариград - Лобанов-Ростовски, английския представител в Княжеството – Палгрейв , френският посланник в София – Девлет , както и много други дипломати , интелектуалци , видни личности. Всички подчетавали обстоятелството, че въстанието в Разложко, наред със събитията в Джумайско е плод не само на тежкото състояние, но и на категоричните стремежи на населението, оставено по силата на Берлинския договор под османска власт, да се присъедини към независимото българско Княжество и да живее свободно в условията на единна национална държава.

За написването на настоящия труд, който няма претенции за пълнота и всеобхватност , послужи монографията на Дойно Дойнов „Кресненско – Разложко въстание 1878-1879г.” Издание на БАН. София 1979г.

Пловдив. 2009г. Б. Калинов.