Част 2. Книжовна дейност.

В манастира Неофит остава не много дълго, все заради желанието да научи нещо повече и на 8 Април 1846г. се отправя за Стара Загора, дето го канят най-настойчиво още от 1842год. Там обаче на намерил нито желаните нови занания, нито спокойствие. Напротив, състоянието на учлището било такова, че направо предизвикало пристъп на гняв у иначе уравновесения преподавател. Не получил необходимото съдействие от страна на настоятелството, Неофит се завръща в метоха, разболява се и решава да се завърне в манастира. Отказва и на казанлъчани, които наново го канят да поеме ръководството на тяхното училище... Връща се в Рилската обител и възобновява просветната си дейност.

Не знаем кой е препоръчал Неофит за професор в богословското училище на остров Халки, но се знае, че е бил приет извънредно радушно за титуляр в основаната през 1847г. Катедра по Славянски език. Особено добре го гледал Ректорът -  Ставрополският епископ Типалдос. Хвали се много Неофит от Халки,  доволен, че излязъл от България и че може : „... Тука да исправи много недостатки своего невежества...”  
Жаден за знания, Неофит научава за избретения, нечувани по нашите земи. Както пише в писмата : "...Досега бях лишен от тези благопотребни знания и следователно неспособен за нито едно завършено дело..”
Не му понася климатът и той е, който често го кара да тъгува по Родината. Но Неофит се насища на Халки не само поради климата, а и защото училището пострадало от холера. Пък е изгубил и опората си - прежния патриарх, който го е гледал като „ писано яйце”...

И ето на 27 Септември 1852г. Неофит се завръща жив издрав в манастира, макар да се е поболял доста сериозно по пътя. От всички сведения личи, че цели две години той е пребивавал в манастира без каквато и да е длъжност. На третата година е канен за учител в Хасково, но той отказва. Търновци му отправят покана за ректор на новооткритата духовна семинария. Неофит - вече 67 годишен, със голямо съжаление отказва, претегляйки силите си...

От 1860 до 1864 година е вече игумен на манастира и оставя другите братя да се занимават с школските дела. Отец Неофит почива на 4 Януари 1881 година в манастира, името на който носеше и към чиято вечна слава придаде и своята  -тази на народен книжовник.

Солидно подготвен за времето си, а не самоук, автодидактик, както го характеризира Григорович, (Той явно е имал предвид самоподготовката му по руски език), с широка начетеност и природен дар за учител, Неофит още с първите си стъпки привлича вниманието на своите съвременници. Новото, внесено вече от Берон и възприето само от неколцина учители, бавно си е проправяло път. Старият черковно - славянски тип преподаване имал солидни защитници в лицето на известни преподаватели, като К.Огнянович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович, Райно Попович, Петър Киселковски и др. А политическото и културно положение на българския народ е било такова, че всяко закъснение на реформата в образованието би го подложила на натиск за претопяване на българското самосъзнание чрез обучение в гръцки или турски училища. Умните хора винаги са знаели колко мощ се крие в образованието и как с негова помощ може да се постигнат невиждани политически цели. Тогава проектът на Митхад паша за отоманизирането на българските училища, даден двадесеттина години след откриването на Габровското училище, не само не би срещнал отпор от страна на българите, но и дори би се възприел като акт на особено благоволение от страна на Високата порта.
Най-малко, той щеше да се представя като някаква надежда за гражданско и политическо изравняване с турците и възможност да се оттърват от елинизиране чрез училищата.

Ето в такава, наистина сложна обстановка на преден план излиза отец Неофит Рилски с работата си като учител и книжовник. В ония времена църквата и народността са се възприемали от народа като идентични понятия и духовното звание на Неофит, предполага се е играло особена роля. Звание, разбира се не от най -последните... Иначе габровските първенци биха му оказали къде по - силен отпор и той нямаше да добие тази слава на учител -новатор, поради която е канен навсякъде по земята българска.
Не би могъл и да намери своите съидейници и ученици, които подкрепяни от неговия авторитет да обучават народа на четмо и писмо по метод, който при най - малки средства и усилия дава най - добри резултати.

Особено важно е, че Неофит започва своята реформаторска дейност с необходимите за това учебни помагала. Тук от огромно, изключително значение са неговите ВЗИМОУЧИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ - материалът на които се изучавал в продължение на една и половина или две години и отговаря на днешните Първо и Второ отделение, като в много отношения съвпада с него. Главни предмети в тях са били ЧЕТЕНЕ, ПИСАНЕ и СМЯТАНЕ, но застъпени тъй, че покрай тях да се вземе материал от друга учебна материя, потребна в живота.
На религиозния елемент в училището се отрежда едва ли не трето място. По този начин обучението придобива светски характер. В първото си издание тези таблици са били 66 на брой, а в третото си издание - през 1859г. те вече стават 72 . Те са новото, но не и най - същественото в делото на Неофит. Особено важно е неговото усърдие да установи определени норми за изучаване на българския език в училището. Той не е допущал да се учи друг език, преди да се усвои матерния. Също не е позволявал да се преподава нова материя, преди добре да се е усвоила старата. Не бива да се пренебрегва и подредбата на учебния материал, върху което не се е замислял никой до него. Докато по - рано се е учило кое как попадне, от Неофит неговите ученици научават, че трябва да се върви от по- лесното към по-трудното и това обучение да не ограничава детското внимание само върху заученото, а да развива многостранен интерес. Този интерес ще позволи на всеки ученик да напредва според силите си, като запазва своята си индивидуалност.

Разбира се, тези педагогически принципи не са нещо ново. Неофит Рилски ги е взел по време на своето обучение в Букурещ и в своята собствена практика ги прилага на дело, при това първи в българско, подготвяйки многобройни преподаватели.

Роден за педагог, Неофит Рилски проявява качествата си на първостепенен езиковед. Езикът най-напред го интересува като най-висша проява на човешкия дух, а после като мощно средство за народно осъзнаване чрез възпитание и обучение. Последния му интерес го кара да се заеме със създаването на своята БОЛГАРСКА ГРАМАТИКА, излязла в Крагуевац през 1835година. Той дълбоко вярва, че само чрез граматичната теория, усвоена в училището, ще може да се „въобрази” „безобразието на болгарския език”. Ето защо Неофит не допуща, щото да има българско училище в което да не се изучава „ граматическо учение”.

Принципите, върху които е положена неговата граматика и същината на филологическите му разбирания са изложени във „Филологическо- то предуведомление” към граматиката. Първият въпрос, който засяга това предуведомление, е въпросът за литературния език. По него Неофит има съвременно разбиране, според което книжовния език, веднъж възникнал въз основа на „природния” сир. , на простонародния език има право да съществува като самостоятелно наречие със свои особености, като последните не позволяват да се смесва с другите народни наречия. Благодарение на това си схващане, Неофит не се увлича подир течението, което искаше нашият език да се основе изцяло върху черковно-славянския, та така писменната реч да се отдели от простонародната. Но не отрича и правото на слвянския език да бъде регулатор по всички въпроси за граматичната правилност на нашия език тогава, когато народните наречия са в разногласие. Тука е явно влиянието на дамаскините, които твърде добре ще е познавал нашия най-начетен книжовник тогава. Имено на тая почва той не се колебае да добави членуването в българския език за „най-украсителна свойщина” , но същевременно приема родителния падеж при някои съществителни имена от мъжки род, когато имат и прилагателно за епитет. Напр.: „памятьта на святаго Григория” вм. на святи Григория; святаго Йоанна Златоуста вм. на святи Йоан Златоуст и пр.

В граматиката си Неофит засяга още много въпроси, които са решени с висока компетенция за тогавашната филоложка мисъл. Впечатлението, което добиваме, казва проф. Милетич, когато изучаваме „ Граматиката” на Неофит Рилски" , сякаш пред нас стои най- съвременен, модерен учен, който разбира, че езиците живеят и се изменят, че промените в езика стават спонтанно, и то не чисто по фонетичен път, но и по аналогия. Един книжовен език, сам по себе си трябва да бъде самостоятелен диалект, който не трябва да се смесва с „поместни „ говори.... Всички тия качества у Неофит са причина, че неговите възгледи и сега в голямата си част не са остарели, както изобщо не остарява истината, в служба на която истинските таланти създават нетленни произведения.
Към филологическите трудове на Неофит трябва да причислим още неговия превод на Новия завет („Новий завет господа нашего Иисуса Христа сега новопреведенний от Славенскаго на Болгарский язик” в Смирне 1860г., който претърпява пет издания, първото от което е било изгорено по заповед на Фенерската патриаршия, както и съставената от него „Христоматия Славянскаго язика”(Цариград 1852год.), половината от която съдържа обяснителен словар към поместените текстове.
Най-важното му творение, обаче, което той започва още като ученик в Мелник, неговият Словар, остава неотпечатано. А то е било най- голямата му грижа през целия му живот. Както сам казва:  ”... с него осъмвам и замръквам, веднъж да го видя излязло на бял свят...”
Грижа е било и на съвременниците му, които мислят като К. Фотинов, че от всички книги българите се нуждаят, най-необходим е един речник на чуждите думи (Любословие- г 2.). Интересът към езика събужда у Неофит интерес към народното творчество. Ала сам той не е записвал народни песни и приказки. Тази дейност по негова поръка са изпълнявали учениците му - напр. Захарий Круша, събраните песни от когото са публикувани в сборника на Дозон.

Какво е значението на Неофит Рилски за развоя на нашето учебно и книжовно дело най- добре свидетелствуват неговите съвременници и ученици, пред които той е стоял на недосегаема висота. За тях той е човек с „глубоко вежество и голяма доброта”, „ первий просветитель болгарский”, „извор, гдето ще се напоява нашият беден народ”.
Сърбинът Йов. Гаврилович се обръща към него, като към българин, познат по целия учен свят. Според него, всички останали славяни очаквали от Неофит да им покаже българските древности. Но още повече заслужавал почитание, защото се заловил да просвещава българската младеж.
Васил Априлов сравнява отец Неофит със светите братя Кирил и Методий, Захарий Зограф го нарича „Факел в нашата темнота... ”човек, чрез когото е дошло благополучието на българския народ.

Б. Калинов.
Пловдив 2009г.