Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 23:29 - Неофит Рилски и великото му дело за България
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2238 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.05.2014 17:53


  image

  

 

Част 1. Просветна деятелност.

     С огромно удоволствие се запознах с  изследването на нашия  писател, историк и етнограф  Стилиян  Чилингиров  за  живота и делото на  Отец  Неофит  Рилски. Бих искал макар и накратко да преразкажа  част от  това великолепно  четиво. То започва така:
      Когато иде реч за нашата педагогическа и филологическа мисъл, както и за нейното използуване  в делото на народното образование, което изигра решителна роля в  историята на българското възраждане, не може да не се отреди едно от най- първите места на Неофит Рилски, у когото се сливат хармонично  научното знание с умението да бъде предадено и всадено то у други. Много от неговите съвременници са, негли, и по- учени и  не по-малко енергични от него, но малцина  притежават в такава степен дарбата да направят от мисълта си дело, а от делото си - жертва, сложена върху жертвеника на отечествения олтар, който векове подред  е чакал  своите  първожреци  и  своите  приносители.
А Неофит е и едното и другото…
Неофит Рилски - със светско име Никола поп Петров Бенин  е роден около  1793год. в Банско от родители  българи. Баща му - поп Петър, произлиза от рода на Бениновци, а майка му - Екатерина -  от  род, който принадлежал към заможната  тогавашна буржоазия, която  търгувала  със стоки  от Драмско и Сярско ( предимно  памук)  за Сърбия и Австрия. От рода на майка му произлизат и неговите братовчеди  Михаил Герман  и Марко  Георгиевич,  добили  славата  на сръбски дипломати по времето на  княз Милош Обренович. Първият учител на Неофит в родното му село ще да е бил баща му. Като дете той завързал  тясна дружба със съвръстника си Димитър - син на  изкусния зограф Тома Вишанов, който учил  живопис във Виена. Заедно  с Димитър посещавали  местното училище, в което от незапомнени времена се е учела  българска книга, не гръцка.
По- късно Димитър трябвало да отиде да помага на баща си в Рилския манастир - да рисува икони. Никола поискал от родителите си  разрешение да  отиде с другаря си и да се учи за  иконописец. След като получил отказ, той забягва от къщи и настига Димитър с баща му  на местността Предел (между Пирин и Рила ) и се озовал в Рилския манастир, дето ве"дно с другаря си почнал да се учи за „молер”. Много скоро обаче оставил този занаят, защото съвсем друго било влечението му - към  книгата, към словото. Насърчаван от проигумена Йеротей, започнал да изучава езици - преди всичко гръцки, за да има достъп до Писанията. Въпреки волята на баща си приел монашески сан- по внушение на стареца Йеротей, който му дал  иноческото име Неофит.

        По това време в манастира имало някой си  Спиридон, който учел младите иноци и послушници на славянски език. По- после, около 1818 година, Неофит  бил изпратен в София за да бъде  посветен в  монашески сан от тогавашния  гръцки митрополит.В това време обаче последният се намирал в Пирот. Неофит го застигнал  в Пирот и там  добил духовен сан.                                                      
В София Неофит срещнал един млад грък,  солунчанин,  който знаел добре  черковнославянски и го взел в манастира за секретар - да води гръцката кореспонденция  с  Патриаршията и съседните владици. Покрай секретаря започнал да усъвършенства гръцкия език . Ала младият  учител останал в манастира за кратко. При избухването на Заверата( 1821г.), той  избягал тайно и отишъл да се бие за свободата на отечеството си. Скоро сле това Неофит отишъл да се учи  при даскал Адам от Мецово, един погърчен влах, който  преподавал гръцки език в Мелник,  известен в тия години с прочутото си училище. Тука  той следвал цели четири години –от  1822г. до 1826г. и станал много добър елинист.  ( Неофит погрешно бележи в своята биография, е е отишъл през 1821г. и е стоял в  Мелник  6 години). Отсетне учителят Адам е бил повикан в Пловдив, дето и починал.

        Като се върнал в манастира, Неофит е бил поканен за учител в Самоков от епископ Игнатий, дето престоял с прекъсвания от 1827г. до 1831г. След Одринския мир и след убийството на Игнатий, през  1829г. той е бил принуден да се прибере в манастира и да учителства там. Това убийство му е дало повод да съчини своите „Стихи надгробни......” Пожарът  от 13 Януари  1833г.прекъсва работата му, тъй-като манастирът  е изгорен. Тогава Неофит, заедно с още неколцина братя е изпратен при патриарха да моли за  разрешение за възстановяване на църквата, кактои за събиране на помощи от целия български народ. Изглежда мисията се е увенчала с успех, ако се съди по султанския ферман от  10 Ноември  1833год. ( С мисия в Цариград бил изпратен от манастира и през 1832г. по искането на Пловдивските първенци Стоян Чорбаджи  и  Стоян Феодорович Чалиоглу.( От нея щяло да произлезе нещо добро за България, подчертават в писмото си до манастира те, но каква, не се казва открито.  Не се знае какъв край е взела тя- успял ли е Неофит да я свърши сполучливо или не.)
След завръщането си от Цариград, Неофит е изпратен  за  духовник  при  метоха в Казанлък. Тука се запознава с Търновския митрополит  Иларион, който, по искане на Васил Априлов  го изпраща  в Букурещ , за да изучи алилодидактическата метода в тамошното  гръцко училище. Освен това, той е бил натоварен да съчини потребните учебници  за  проектираното от Васил  Априлов  габровско училище.  В  работата  си Неофит ще да е бил улеснен от братовчед  си Герман - тогава сръбски дипломат във Влашко и близък съветник на княз Милош Обренович. Кога точно е свършил курса не се знае, но не ще да е било повече от десет месеца, защото към края на 1834г. Неофит вече е в Габрово, а на  2 Януари 1835год. открива в същия град неговото прочуто в историята на българското  образование  взаимно училище.
На първо време работата на Неофит като учител не вървяла дотам гладко, защото все още не били отпечатани таблиците и граматиките. Те излизат от печат в Крагуевац едва към края на 1835 година и то благодарение на намесата на братовчеда  Михаил Герман , вече сръбски министър в Цариград. Той предизвикал заповедта на княз Милош за по-бързото им отпечатване, като се пререди друга работа на печатницата.
Реформата на Неофит срещала и доста спънки от страна на някои габровски „любородци”,  както се изразява  самият той  в  писмо до митрополит  Иларион. Това доста го огорчава, но не сломява духа му. Но все пак решението да напусне Габрово зрее и той чака  удобния момент да остави града и  ведно с него  създаденото с толкова  услия реформено училище. Поводи да приложи на дело своя замисъл не липсват. Канят го за учител от много места...Най-напред са казнлъчани , които с писмо от 30 Май 1835г. го искат за свой учител.  През  пролетта на следната година – 1836 г. те отново го канят с предложение да  помогне за устройството на  училището им по подобие на габровското, придобило голяма известност в цяла  България. Този път Нефит се отзова на молбата  и заедно с един грък им „скроява” плана  на училището, т.е,  условията и  метода на преподаване. В същото време   най-настойчиво е канен за учител в Кюстендил от владиката Аксентий ,  а  сръбският княз Милош Обренович му предлага  епископски сан в  Шабац. Това ,естествено, е под влиянието на братовчеда Герман...
      Неофит отклонява направените предложения,защото  е бил прелъстен от възможността  да учителства в Пловдив. Поканилите го първенци от най-големия български град обаче срещат страшна съпротива в лицето на гръцкия владика и гръкоманите, владеещи по това време църковната  управа. Чорбаджи Вълко, който лично е поканил Неофит, се чувства лично отговорен за  случилото се, предлага да построи за народния учител: „ ново школо в Копривщица, което да бъде за цяла  България”.    Едновременно го е блазнел с надеждата, че ще спомогне за издаването на лексикона му, най-болното място в живота на Неофит.
Габрово  напуща  на 26 Март 1836 година. 
За решението си да стори това, той пише в дневника си още на  1 Ноември 1836г. Записката е в смисъл, че се маха от това  "място на злини  „.
Но не тръгва веднага към Копривщица, а предприема пътуване до Света гора. На връщане се прибира в Рилския манастир и чак след два месеца отива да приеме новата си длъжност .
Пристига в Копривщица на 1 Септември същата година и на следния ден дюлгерите започват строежа на новото училище по план подготвен лично от него. Неофитовото  копривщенско  школо имало следния вид:
Състояло се от един едноетажен салон, голям около 250 кв.м. с висок 6 м. таван. Отпред салонът имал естрада -висока  65см. с квадратни размери - 2 на 2 метра. От там  учителят надзиравал вървежа на обучението и главният показвател давал команди. По средата на салона имало  14 чина с плочати дъски  отпред за писане. От тях двата предни чина били за нови деца, които пишели на пясък, разстлан пред тях, после идели 10 чина за деца , които пишели на плочи и най подире - 2 чина за напреднали ученици, които пишели на хартия по образци от краснописание.
При предните  краища на десетте чина, дето се пишело на плоча, имало по една изправена дъска, на която се окачала таблица и зад нея „телеграф” т. е. един изгладен прът завършващ като лопатка, от едната страна на която било забелязано номерото на чина, а от другата:  „исправи!”. Покрай стените на салона имало  заковани около 20 железни полукръга, нагодени да се окачат и свалят, когато трябвало да се наредят децата прави  около тях. При естрадата  имало окачени дървени показалци с които си служели показователите. Тъй ще е било построено и наредено  също и Габровското училище, защото Неофит е донесъл общия им план от Букурещ, както се вижда от скиците, запазени в дoстигналите му до днес книжа.
     След  двегодишно  преподаване в Копривщица, Неофит се връща в Рилския манастир  като секретар и със задължението да води манастирското училище. Там го намира известния  руски изследовател Виктор Григорович, който прекарал в манастира няколко дни. Сам постъпил „като прост  ученик” в школото, той  се възхищава  от реда и начина на обучение  и от великолепния наставник, а също и „ забележителен автодидакт” отец Неофит. Родом  из село Банско из Разлога, казва Григорович. Той  владее отлично старогръцки и новогръцки, също така сръбски и чековнославянски и благодарение на един, единствен речник, прекрасно се изразява на моят роден руски език... Оставих на отец Неофит всички свои книги, които  винаги носех  със себе си...
Малка, скромна отплата за наученото  през тези незабравими за мен дни.
Мисля, че в книгохранилищата на Русия  биха се намерили  запазени голяма част  от трудовете на Неофит Рилски, защото Григорович  (  И не само той! )до края на живота си се е интересувал от делото  на просветителя български.


Б. Калинов. Пловдив .2009г.





Тагове:   отец,   разказ,   Неофит Рилски,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3268600
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031