2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Проективна методика „Семейството, което искам“
Обикновено методиката се използва след прилагане на рисунъчната методика „Моето семейство“. В тази връзка, авторите на методиката препоръчват новата рисунка да бъде изобразвна на гърба на предшестващата я.
Интерпретацията на рисунката се извършва по същата схема, както „Моето семейство“, но смисълът на методиката е да се направи сравнение между първата и втората рисунка.
След като е направена първата стъпка за диагностициране на вътрешно-семейните взаимоотношения чрез „Моето семейство“, втората методика позволява един по-задълбочен и по-истинкси поглед в детската душа.
Методиката „Семейството, което искам ...“ позволява да се натиснат неволно лостовете на въображението на детето, да се свалят спирачките, да се вдигне завесата от тайните му, да се види какво е скрито дори и за детето. И ако първата от рисунките е по-скоро нещо като ключалката, която не винаги може да се отвори заради шифъра, то втората рисунка е ключът към ключалката, шифъра.
Втората рисунка обикновено е положителна и има за цел да тушира напрежението след работата по първата. Втората рисунка е „входът“ към желаното, „входът“ към „красивото бъдеще“, което детето със сигурност няма да има нищо против да получи сега. На втората рисунка обикновено няма да откриете дори намек за силуети на бъдещия съпруг или бъдещата съпруга на художника. Тук няма да намерите и бъдещите му деца. Детето просто не може да ги изобрази сами.
„Семейството, което искам“ представлява само в настоящето. „Красивото бъдеще“ е желателно за него днес. И за да стане ясно и видимо, е необходимо съвсем малко да се премахнат трудностите, които пречат на пътя. И детето лесно ги „премахва“ на хартия, като ги „неутрализира“ със своите собствени методи. По тази причина, обикновено на рисунката „Семейството, което искам“ често „изчезва“ някой от истинското семейство на детето или се появяват съмнителни роднини, за които много малко хора не са знаели; може да се появи дори бъдещ нов съпруг за мама (при самотни майки). Художникът „скъсява“ или „удължава“ своето семейство, като в него се извършва реконструкция, понятна само за детето – както сред персонажите (фигурите), така и в декорите (фона).
Когато няма видима замяна, обикновено във втората рисунка последователността на подредбата на фигурите на родителите на детето, както и на неговите братя и сестри е различна и се различава много от "Моето семейство". Като правило, почти всички роднини по някаква причина променят местата си.
Например, ако в „Моето семейство“ бащата на детето го държи за ръка с „бодлива ръкавици“ (метафора за напрежение в отношенията, неприязън, страх и пр.), то в „Семейството, което искам“ този баща ще бъде поставн там, където му е мястото, дори може да липсва.
Методика за измерване на диадата „целеус...
Тест за интелектуално развитие. Станфорд...